Да искаш значи да можеш – този житейски принцип отвел студента от специалност „Електротехника“ в Техническия университет – филиал Пловдив до мечтата му. А тя била CERN – най-голямата в света лаборатория по физика на елементарните частици.
Мирослав Атанасов получил превъзходен английски в Английската гимназия в Пловдив. Имал задълбочени познания по своята университетска специалност. Но имал също така и младежката увереност, че трябва да опита. Въпреки че го разубеждавали: о, CERN – това не е за всеки, а и още си твърде млад. Но младостта е такава – като си науми нещо и много-много не слуша „разумните“ доводи. Пък и семейството му го подкрепило изцяло. И той намерил начина.
Инж. Мирослав Атанасов си спомня: „В ЦЕРН пристигнах през 2011 година по една двугодишна програма. В началото имах някакви административни спънки. Но хората, при които започнах, намериха за мен друг проект: да разработвам електромагнити за ускорител за адронна терапия. С него се унищожават ракови клетки в човешкия организъм, като се атакуват със снопове от заредени частици с протони. Съоръжението МедАустрон е австрийско и е инсталирано близо до Виена. В ЦЕРН извършихме голяма част от производството на отделните компоненти на ускорителя и създадохме цялостния му дизайн. След това целият ускорител се изнесе и сглоби в Австрия и много пациенти са намерили успешно лечение чрез него. Така създадохме перспективно средство за третиране на ракови образования, което щади здравата тъкан като чрез снопове от протони се „обстрелват“ с радиация само клетките, които искаме да унищожим. Радиацията прекъсва DNK – връзките в туморните клетки и те спират да се възпроизвеждат. Докато стандартната лъчетерапия не щади нищо, тя просто убива наред и реално не може да достигне в дълбочина. Проблемът е, че за да се направи такъв център трябва да се изгради цяла болница около него, защото се прави голям ускорител на частици. Вече имаме идея да направим машината миниатюрна и да стане примерно като скенера и всяка болница да си го има.“
По този проект Мирослав Атанасов работи 7-8 месеца. След което се отваря работно място в същата секция на ЦЕРН. Той кандидатства и печели петгодишен трудов договор. Идеята на ЦЕРН с петгодишните договори е постоянно да обновяват персонала си и да влизат нови хора, които не се занимават само с физика на ускорителите. Така привличат и специалисти от индустрията, които имат друг ценен опит. Има обаче и едно ядро от специалисти, сред които е и инж. Атанасов. Той вече е сключил постоянен трудов договор
ЦЕРН отвътре
Европейската организация за ядрени изследвания е основана през 1953 година. Договорът за създаването е подписан в Париж, а самият научен център е със седалище в Женева Швейцария, на границата с Франция. В ЦЕРН членуват 24 страни от Европа и още 8 са със статут на наблюдатели. Част от съоръженията са над земята, а други – на 100 метра под земната повърхност на Швейцария и Франция. България е член на организацията от 1990 година. В ЦЕРН постоянно работят 2500 специалисти. Още 8000 физици и инженери от 580 университета от 85 страни работят временно по конкретни проекти. Годишният бюджет на научната организация е близо 1 милиард евро, като той се събира от страните-членки в зависимост от техния брутен вътрешен продукт.
Погледнато с очите на инж. Мирослав Атанасов ЦЕРН изглежда така: „Имаме голям комплекс от ускорители на частици, които поддържат експериментални зони, в които зони ние трябва да доставяме снопове протони, йони или най-общо лъчи. Те се използват за фундаментални изследвания. Комплексът трябва да работи постоянно, за да имат физиците достатъчно частици, които да изследват. Фундаменталната физика е трудна и трудно разбираема, но тя е един от пътищата да опознаем материята и да я разберем. Тук Европа отделя средства за идеите, които ще ни служат в бъдещето. ЦЕРН е създаден след Втората световна война, когато се разбира разрушителния потенциал на новата физика и се решава да се създаде нещо общоевропейско, което да „впрегне“ ядрения потенциал за съзидание, а не за разрушение.“
Парите, влизащи в бюджета на ЦЕРН се разпределят по департаменти в зависимост от дългосрочните програми, които те осъществяват. Значителна част от парите в бюджета обаче се връщат към европейските производители под формата на индустриални поръчки – за суров материал, за готови изделия, както и под формата на трудови договори, програми за обучения на стажанти, студенти, докторанти и т.н. Научният продукт, който създава ЦЕРН не се продава.
„Ние сме абсолютно отворени, знанията, които добиване не са защитени с патенти, а са общодостъпни за всеки, който иска да знае. Например от технологията на детекторите са се развили всички болнични скенери. За всички тези скенери трябват свръхпроводящи магнити, които тук разработваме. Тук започна и проектът за медицинските ускорители – първият е в Италия и сега – в Австрия. Вече работим да ги направим по-компактни и по-достъпни, защото сега те са скъпо съоръжение. Австрийския ускорител МедАустрон излезе около 250 млн. евро.“ – разказва инж. Атанасов.
Пред студентите
Инженер Мирослав Атанасов откликна на поканата на Техническия университет – филиал Пловдив и на 28 март ще изнесе дистанционна лекция на студентите, а и пред всички, които искат да я чуят в аулата на ВУЗ-а.
„Реших да говоря пред студентите от Техническия университет – филиал Пловдив за това, което правя и това, което познавам. Очаквам, че ще ме питат за електромагнитите – за характеристиките им и от какви материали са направени. Ще си говорим чисто технически за съвсем конкретни неща. Но ще им кажа и нещо много важно: не се страхувайте от големите имена като ЦЕРН и не се съмнявайте в качеството на нашето образование. Казвам го от собствен опит. Сега Пловдивския технически университет има много съвременна учебна база. Виждам, че българското висше техническо образование е конкурентоспособно. Препоръчам на студентите да дойдат тук, за да си напишат дипломна работа. И ако са с широко отворени очи имат какво да видят за бъдещата си професия.“ – заключи пловдивският инженер в ЦЕРН.
